16.1.21

Хенри Чарлз Буковски


 Чарлз Буковски е псевдоним на Хайнрих Карл Буковски, роден на 16 август 1920 година, в Андернах, Германия, в семейството на Хайнрих и Каталина. Майка му е германка, а бащата е американски военнослужещ с немски и полски корени. Хенри твърди, че е незаконно дете, но брачните документи показват, че те са се оженили един месец преди неговото раждане.

Заради срива на немската икономика през Първата световна война, семейството емигрира в Америка през 1923 година, и първоначално се установява в Балтимор, Мериленд, а после в Лос Анджелис. През по-голямата част от детството му неговият баща бил без работа и малтретирал семейството си, физически и ментално. Хенри бил срамежливо дете, не много общителен, като това се задълбочила през тийнейджърските години, заради сериозен случай на акне и подигравките на съседските деца, заради немския му акцент и дрехите, които родителите му го карали да носи. От тогава започва и да пие, като смята, че алкохолът ще му помогне занапред и счита това за зараждането на неговия хроничен алкохолизъм.

След завършване на гимназията в Лос Анджелис, Чарлз Буковски посещава колежа в града през следващите две години, като учи изкуство, журналистика и литература.

През 1944 година, докато живее във Филаделфия, е арестуван от агенти на ФБР, в подозрение, че иска да избегне военната служба. Задържан е в затвор за 17 дни, като след това се проваля на задължителния „физически” изпит за прием и е обявен за негоден за военна служба. Тогава Буковски започва да пише и публикува разкази. Не успява обаче да се впише в литературния свят и се отказва от писането за около десетилетие, време което е известно като „десет годишно пиянство”. През този период той сменя няколко работни места и живее главно в Лос Анджелис. През 1955 година влиза в болница, заради поти фатално прокървила язва, и след изписването му започва да пише поезия. В края на същата година се жени за писателката Барбара Фей, но се развеждат три години по-късно. След развода, Буковски се връща към пиенето, но продължава да пише.

През 1960 година се връща отново на работа в пощата в Лос Анджелис, позиция, на която работи почти десетилетие. Преживяванията му там са описани в романа „Пощата”. През 1962 година той е дълбоко покъртен от смъртта на първата му любима Джейн Бейкър, която става негова муза за последвалите творби, които Буковски написва, и се счита, че тя е била любовта на живота му. През 1964 година се ражда дъщеря му Марина Луиза Буковска, от тогавашната му приятелка Франсис Смит, за която той не се жени, но въпреки това е любящ баща.

На 49 годишна възраст, Чарлз Буковски приема предложението за работа на издателя Джон Мартин, и става писател на пълно работно време. След това решение всичките му последвали творби се публикуват от Black Sparrow Press. Буковски се впуска междувременно в серия от любовни афери. Преживяванията му дават повод да напише „Скарлет”, „Жени”, „Холивуд”.

През 1976 година, Буковски среща Линда Лий, която притежава ресторант, с която прекарва дните си до края на живота си. През следващите две години живеят заедно, пренасят се в къща в Сан Педро и през 1985 година се женят.

Буковски умира от левкемия през 1994 година, на 73 годишна възраст, в Сан Педро, Калифорния. Погребението му е организирано от будистки монаси. На надгробния му камък е написано „Не опитвай.”, израз от едно от неговите стихотворения. Това бил съветът му към писатели и поети, да не опитват да пишат, а просто да чакат това да се случи.

По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly”, в който участват Мики Рурк и Фей Дънауей. Също така е направен филм по едноименната му книга „Factotum”. За Буковски, Жан-Пол Сартр казва „Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш”.


Чарлз Буковски – библиография

НОВЕЛИ:

Post Office (1971) – Поща

Factotum (1975) – Фактотум

Women (1978) – Жени

Ham on Rye (1982)

Barfly (script) (1984)

Hollywood (1989) – Холивуд

Pulp (1994) – Криминале


ПОЕЗИЯ И СБОРНИЦИ

Flower, Fist, and Bestial Wail (1960)

Poems and Drawings (1962)

Longshot Poems for Broke Players (1962)

Run with the Hunted (1962)

It Catches My Heart in Its Hands (1963)

Crucifix in a Deathhand (1965)

Cold Dogs in the Courtyard (1965)

The Genius of the Crowd (1966)

2 by Bukowski (1967)

The Curtains Are Waving (1967)

At Terror Street and Agony Way (1968)

Poems Written Before Jumping Out of an 8 story Window (1968)

A Bukowski Sampler (1969)

The Days Run Away Like Wild Horses Over the Hills (1969)

Fire Station (1970)

Mockingbird Wish Me Luck (1972)

Me and Your Sometimes Love Poems (1972)

While the Music Played (1973)

Burning in Water, Drowning in Flame (1974)

Africa, Paris, Greece (1975)

Scarlet (1976)

Maybe Tomorrow (1977)

Legs, Hips and Behind (1978)

Love Is a Dog from Hell (1977)

Play the Piano Drunk Like a Percussion Instrument Until the Fingers Begin to Bleed a Bit (1979)

Shakespeare Never Did This (1979); expanded (1995)

Dangling in the Tournefortia (1982)

The Bukowski/Purdy Letters (1983)

War All the Time (book)|War All the Time (1984)

Horses Don’t Bet on People & Neither Do I (1984)

You Get So Alone at Times That It Just Makes Sense (1986)

The Roominghouse Madrigals (1988)

Beauti-ful & Other Long Poems (1988)

Septuagenarian Stew: Stories & Poems (1990)

People Poems (1991)

The Last Night of the Earth Poems (1992)

Screams from the Balcony: Selected Letters (1993)

Living on Luck: Selected Letters, vol. 2 (1995)

Betting on the Muse: Poems and Stories (1996)

Bone Palace Ballet (book)|Bone Palace Ballet (1998)

The Captain Is Out to Lunch and the Sailors Have Taken Over the Ship (1998)

What Matters Most Is How Well You Walk Through the Fire. (1999)

Reach for the Sun: Selected Letters, vol. 3 (1999)

Open All Night (book)|Open All Night (2000)

The Night Torn Mad with Footsteps (2001)

Beerspit Night and Cursing: The Correspondense of Charles Bukowski and Sheri Martinelli (2001

Sifting Through the Madness for the Word, the Line, the Way (2003)

As Buddha smiles (2003)

The Flash of the Lightning Behind the Mountain (2004)

Slouching Toward Nirvana (2005)

Come on In! (2006)

The People Look Like Flowers at Last (2007)

The Pleasures of the Damned (2007)

The Continual Condition (2009)

Чарлз Дикенс


 Чарлз Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година, в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлз да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман. Този период е неочаквано прекъснат, след като Джон Дикенс похарчва повече средства, отколкото има и е вкаран в затвора за това. Малко по-късно останалата част от семейството се присъединила към него, освен Чарлз, който остава на пансион при Елизабет Ройланс, семейна приятелка. За да плаща за пансиона си, и за да помогне на своето семейство, Дикенс започва да работи в голям склад за стоки на десет часов работен ден. Понякога чак жестоките работни условия, оставят дълбок отпечатък върху него.

След като Джон Дикенс прекарва няколко месеца в затвора, неговата баба умира и му завещава известна сума пари, с която той успява да се разплати с кредиторите и да се върне със семейството си при г-жа Ройланс. Все пак майката на Чарлз не иска от него да напусне работа, което много го наранява и му повлиява в отношението към жените. Така условията на работа на средната класа става една от главните теми в творчеството му. По това време започва да посещава академия Уелингтън, което според него не е добро училище. По-късно започва работа като чиновник в адвокатска кантора Елис и Блакмор. В свободното си време научава стенография и напуска работа, за да бъде репортер на свободна практика. През 1830, Чарлз среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. Родителите й не одобряват Дикенс и я изпращат на обучение в училище в Париж.

През 1833 година, Чарлз Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише се издават в следващата му книга през 1836. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836 година, той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца. Неговият по-малък брат Фредерик и сестра му Мери се пренасят при тях. Той е много привързан към сестра си, но тя умира в ръцете му през 1837, след кратко боледуване.

През 1842, Чарлз Дикенс и неговата съпруга предприемат първото му пътуване до САЩ и Канада, което е доста успешно, независимо от подкрепата му за премахване на робството. През 1846 година, Дикенс инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където да им помагат да се научат да домакинстват и да поемат нов път в живота. След това филантропията на Дикенс става добре известна, като в някои проекти той дори участва анонимно.

През 1851, семейство Дикесн се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година, доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place, покрай която минавал всеки ден като дете и мечтаел един ден да живее в нея. През 1857, Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, която написва с протежето си Уилки Колинс. Тогава започва връзка с една от актрисите, Елън Тернан, която продължава до края на живота му. На следващата година се разделя с жена си Катрин, но по това време разводът е бил немислим за хора, толкова известни, какъвто е бил и той.

След десет години почивка, Дикенс предприема пътуване из английските провинции. След това написва други шедьоври като – Приказка за два града /1859/ и Големите надежди /1861/.

На 9 юли 1865, докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлз Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикесн. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.

През 1867, той предприема второто си пътуване в Америка. На следващата година предприема пътуване из Англия и Шотландия, изнасяйки серия от „четения”, но през 1869 показва симптоми на лек удар и останалите четения са отменени. На следващата година, Дикенс преживява още един удар, в къщата си. Той умира на следващия ден, като така и не се връща в съзнание.

Той е погребан в Уестминстърското абатство, макар това да не било неговата воля. В завещанието си, той казва, че не иска да му бъдат издигани паметници в негова чест. В него той оставя и голяма сума пари на Тернан, позволявайки й да стане независима жена. За тяхната връзка се съди единствено от книгата на дъщеря му Мери, тъй като самата Тернан изгаря писмата, които са си писали. В книгата Мери разказва за тайната им връзка, продължила 13 години, и твърди, че са имали син, който обаче умира съвсем малък.