Ърнест Хемингуей

 Ърнест Милър Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г, в Оук Парк, Илиноис. Баща му бил лекар, а майка му музикантка. Той е второ дете от четири братя и сестри. Като голям признава, че е мразел майка си, защото го карала да свири на чело, но не отрича, че уроците са му помогнали по-късно в писането. От 1913 до 1917 г, Хемингуей посещава гимназията в Оук Парк, където играе в много отбори по различни спортове, и свири със сестра си в училищния оркестър. Също така публикува статии в училищния вестник. Така той първо става журналист, преди да стане писател, тъй като след завършването си работи няколко месеца като репортер във вестник.

През 1918 г, Хемингуей се записва в Червения кръст. Той напуска Ню Йорк и се озовава в Париж, който е бомбардиран от Германия. Още на първия ден той е изпратен да помага на ранените от експлозия във фабрика. Месец по-късно попада под смъртоносен огън и е ранен. Въпреки раните си той успява да спаси един италиански войник, за което получава италианския сребърен медал за храброст. Той има части от шрапнел и в двата крака, претърпява операция и е преместен в болницата на Червения кръст в Милано, за да се лекува. Там се влюбва в Агнес вон Куровски, медицинска сестра, с която планират да се оженят, но тя се сгодява за италиански офицер, и това дава горчив материал на Хемингуей да напише „Една много кратка история”. В болницата се сприятелява с Дорман-Смит, с когото остават приятели цели десетилетия.

През 1919 г, Хемингуей се прибира в къщи. Той няма още 20 г, но войната е оставила своя отпечатък върху него. Прекарва лятото в Милано. После работи като кореспондент на свободна практика, и като помощник редактор, когато отива в Чикаго. Там той живее със съквартирант, чиято сестра го посещава, и той се влюбва в нея от пръв поглед. Те започват да си кореспондират, това продължава няколко месеца и на 3 септември 1921 г се женят. Два месеца по-късно заминават за Париж, тъй като Хемингуей е нает за чуждестранен кореспондент за Toronto Star.

През 1923 г, се връщат в Торонто, защото Хайдли е бременна и там се ражда синът им Джон Хадли Никанор. През това време в Париж е публикувана първата му книга „Три разказа и десет поеми”, където семейството се връща през януари 1924 г и се настанява в нов апартамент. На следващата година семейството заминава за годишната си визита в Памплона. Пътуването вдъхновява Хемингуей за първия му роман „Слънцето също изгрява”, където той изразява впечатлението си от борбата с бикове, която ежегодно наблюдават в Памплона. След публикуването на романа през 1926, Хемингуей и Хайдли се разделят, тъй като тя разбира за аферата му с Паулин Файфар. През януари 1927 той се развежда с Хайдли и през май се жени за Паулин. След медения им месец, където Хемингуей се заразява с антракс, той планира следващата си колекция от кратки разкази „Мъже без жени”, публикувана през 1927. До края на годината те напускат Париж, тъй като Паулин е бременна, а Хемингуей претърпява сериозна злополука в банята, където прозорец се срутва върху главата му и го оставя с голям белег върху челото, за чиято поява се носят легенди, тъй като Хемингуей не споделя как го е получил. Синът им Патрик се ражда през 1928 г, в Канзас Сити. После пътуват до Ню Йорк, където Хемингуей разбира, че баща му се е самоубил.

Когато се връщат в Кий Уест, Ърнест Хемингуей завършва „Добре дошъл в обятията ни”, която е посветена на трудното раждане на Патрик. През 1931 се ражда и третият му син Грегъри. Две години по-късно Хемингуей и Паулин пътуват до Южна Африка, което му дава материал за „Зелените хълмове на Африка”. На следващата година, Хемингуей си купува лодка, кръщава я Пилар и започва да плава в Карибско море. От това пътуване се ражда романа „Да имаш и да нямаш”, публикуван п рез 1937. Същата година приема да отразява събитията от испанската гражданска война. Там среща Марта Гелхорн. Това води до бавна и мъчителна раздяла с Паулин през 1939. Заминава за Куба, където Марта се присъединява към него и след като разводът му приключва, двамата се женят на следващата година.

Третата му съпруга го вдъхновява да напише най-известния си роман „За кого бият камбаните”, публикуван през октомври 1940. Романът става книга на месеца и му печели наградата Пулицър.

По време на Втората Световна война, Ърнест Хемингуей взима участие в Европа. През 1947 г получава бронзова звезда за смелостта си по време на войната. В края на войната, отношенията му с Марта вече са приключили и той среща Мери Уелш, за която се жени през 1946. В годините след това, Хемингуей работи върху трилогия „Земя”, „Море” и „Въздух”. През 1951, написва „Старецът и морето”, която също става книга на месеца и печели наградата Пулицър на следващата година. Докато е в Африка, Хемингуей претърпява две последователни самолетни катастрофи. Подаръкът за Коледа на Мери е чартърен полет до Конго, който катастрофира, докато летят с него. На следващия ден се качват на самолет, за да стигнат до Ентебе, където да получат медицинска помощ, но самолетът избухва още при излитането. След тези инциденти, той е доста зле физически и пие повече от обикновено, за да потисне болката.

През 1954 г, получава Нобеловата награда за литература, но не успява да я получи лично, заради влошено физическо състояние. През 1956, се връща в Европа, а три години по-късно си купува къща в Айдахо, където работи върху изгубените си ръкописи от 1928 година, които ненадейно намира в куфарите, които е забравил преди толкова години в хотел Риц, и когато го посетил отново от управата му напомнили, че все още се съхранявали там. Той посещава Испания няколко пъти, но до 1960 параноята му се засилва много и той смята, че е следен от ФБР. Приет е в клиника, където е лекуван с електроконвулсна терапия. Три месеца след изписването му отново е приет в болница, след като Мери го намира да държи пистолет в ръката си. Два дни след изписването му, на 2 юли 1961, Хемингуей успява да се самоубие с пистолета си след като се заключва в кабинета си. Явно Ърнест Хемингуей е страдал от генетично заболяване хемохроматоза, както и неговия баща, което представлява неспособност да обработва желязо и това се отразява във физическо и ментално разстройство.

Ърнест Хемингуей – Библиография

The Torrents Of Spring – 1926 Пролетни води

The Sun Also Rises – 1926 И изгрява слънце (Фиеста)

A Farewell to Arms – 1929 Сбогом на оръжията

Green Hills of Africa – 1935 Зелените хълмове на Африка

To Have and Have Not – 1937 Да имаш и да нямаш

For Whom the Bell Tolls – 1940 За кого бие камбаната

Across the River and into the Trees – 1950 Отвъд реката, сред дърветата

The Old Man and the Sea – 1952 Старецът и морето

1961 Снеговете на Килиманджаро и други разкази

Islands in the Stream – 1970 Острови на течението

The Garden of Eden – 1986 Райската градина

True at First Light – 1999