Александър Дюма

Александър Дюма е роден като Дюма Дейви де ла Пейлетери, и се появява на бял свят на 24 юли 1802 година, в град Вийер Котре, Франция. Той е известен френски писател, най-прочут с историческите си романи, които го правят един от най-четените автори по света. Повечето му романи, включително – Граф Монте Кристо, Тримата мускетари, Двадесет години по-късно, Виконт де Бражелон, първоначално са били издадени на части.

Дядото на Дюма, Александър-Антоан бил френски благородник, който се жени за Мари-Сезет, която е със смесен френско-африкански произход. Техният син Томас-Александър се жени за Мари-Луиза, която е дъщеря на собственик на хан. Баща на Дюма, който по това време е генерал на армията, изпада в немилост и е лишен от средства, когато сина му се ражда.

Баща му умира ненадейно през 1806 година. Неговата вдовица нямала голяма възможност да даде необходимото образование на сина си, но Дюма четял всичко, което му попаднело. Затова пък нейните истории за смелостта на баща му, по време на службата му в армията на Наполеон, вдъхновявали живото му въображение за приключения. Въпреки че били бедни, те притежавали неопетнената репутация на баща му и аристократичната си позиция. Благодарение на тях Дюма се мести в Париж, когато е на 21, където започва работа в офиса на Орлеанският херцог, Луи – Филип.

Докато работи в Париж, Александър Дюма започва да пише статии и пиеси. През 1829 година, написва „Дворът на Анри ІІІ”, а на следващата година – пиесата „Кристина”. Те печелят широката публика, и благодарение на този успех, Дюма успява да се посвети изцяло на писането. Същата година участва в Юлската революция, в следствие на която от трона е свален Шарл Х и се възкачва бившият му работодател, Луи – Филип.

След това, Дюма започва да пише романи. Той се оказва доста проницателен и вижда бъдещето в търсенето на романи на части. Така той пренаписва една от пиесите и я продава като такъв вид роман, под заглавието „Капитан Пол”. В периода 1839-41, заедно с помощта на няколко приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници. С учителя си по фехтовка издават „Учителят по фехтовка или Осемнадесет месеца в Санкт Петербург”, посветена на живота на И.Аненков и неговата съпруга, разказвайки за събитията в Русия по време на декемврийската революция.

През 1840 година, Дюма се жени за актрисата Ида Ферие. Той обаче има доста афери, като в следствие на това има поне три извънбрачни деца. Едно от тях, кръстено на него, Александър Дюма – син, също става известен писател.

През следващите години, Дюма става майстор на романа подлистник. Тогава написва най-известните си творби. През 50-те години започва да пише и исторически романи. Мерикур се шегува с Дюма, отпечатвайки памфлет под заглавие „Фабрика за романи, търговски дом Александър Дюма и ко”. Всъщност това не е далеч от истината, тъй като Дюма е написал двеста седемдесет и седем тома, които се отличават със стил и композиция, макар и доста от тях да са написани с помощта на приятели, е изключително обемно творчество. Творбите му донасят голямо богатство, но Дюма е разточителен по характер и харчи много. Замъкът Шато Монте Кристо, който построява, е винаги пълен с всякакви хора, които се възползват от щедростта му.

Когато Луи – Филип е свален от власт и на негово място идва новоизбраният президент Наполеон ІІІ, той не гледа с добро око на писателя. Така през 1851, Александър Дюма бяга в Брюксел, а след това предприема пътуване до Русия, където е доста популярен. Било достатъчно някой да извика: „Ето го Дюма!”, за да се предизвика фурор сред тълпата. Едно от най-значимите събития в живота на Дюма е запознанството му с Гарибалди. Той съпровожда своя герой в Италия, където взимат участие в национално освободителното движение на Италия, в похода до Сицилия и свалянето на неаполитанския крал. Той остава известно време в Италия, на длъжността директор н а националните музеи в Неапол. През 1866 г, Дюма е военен кореспондент по време на войната между Прусия и Австрия.

Последните години от живота си, Александър Дюма прекарва в крайна бедност. От пълна мизерия го спасяват дъщеря ме и синът му, които вървят по стъпките на баща си и стават писатели. Войната между Прусия и Австрия е в разгара си и смъртта на писателя минава почти незабелязано. Така в малкия град Пюи, на 6 декември 1870 година, умира Александър Дюма, превърнал се в любим автор на редица поколения.