Антоан дьо Сент Екзюпери

 Антоан Жан Батис Мари Рожер дьо Сент Екзюпери (Antoine de Saint-Exupéry) е роден в Лион, на 29 юни 1900 година, в семейството на провинциален благородник. Той е третото от петте деца на Мари и виконт Жан дьо Сент Екзюпери, който бил застрахователен брокер и умира преди четвъртия рожден ден на сина си. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия.

След като се проваля на финалните изпити в подготвителното училище, Сент Екзюпери влиза в училището по изкуства, за да учи архитектура. През 1921 започва военната си служба и е изпратен за Залцбург, за да се обучава за пилот. На следващата година получава лиценза си и е предложен за трансфер към въздушните сили. Борейки се с отхвърлянето на родителите на своята годеница тогава, той решава вместо да отиде във военновъздушните сили, приема работа в офис и се установява в Париж. В крайна сметка годежът се разваля и той работи на няколко места през следващите години без особен успех.

До 1926 г, той успява да започне да лети отново. Той става един от пионерите в международните пощенски полети, в дни когато въздушните сили не се са разполагали с много инструменти. Той работел във въздушната поща по маршрута между Тулуза и Дакар. През 1929 г, Сент Екзюпери се мести в Аржентина, където е назначен за директор на аржентинските пощенски въздушни линии.

Сент Екзюпери публикува първият си разказ „Авиаторът” в списание Le Naire d`Argent. През 1929 г, излиза и първата му книга „Южната поща”. През 1931 г публикува „Нощен полет”, която печели наградата Фемина и му изгражда име като писател. Същата година, той се жени за вдовицата Консуело Сънсин. Това бил бурен съюз, тъй като Екзюпери пътувал много и бил въвлечен в много афери с различни жени.

На 30 декември 1935 г, след почти 20 часов полет, Сент Екзюпери катастрофира по пътя за Сайгон, в пустинята Сахара. Той и неговият навигатор се опитвали да прелетят по-бързо от предишните авиатори пътя от Париж до Сайгон за наградата от 150 000 франка. И двамата оцеляват при катастрофата, но са изправени пред неприятната перспектива от дехидратация в Сахара. Те нямали идея къде се намират. Според неговите мемоари /Вятър, пясък и звезди/, единствените им запаси били грозде, два портокала и малко вино. След спасяването им, Екзюпери коментирал накратко, че имали храна, с която да преживеят едва един ден. Започнали да халюцинират. На третия дени били толкова обезводнени, че престанали да се потят. На четвъртия ден ги намерил един бедуин и им спасил живота. Това преживяване е отразено в началото на книгата „Малкият принц”, която написва през 1942 година.

Сент Екзюпери продължил да пише до 1943 г, когато напуска САЩ с американските екипи, изпратени в северна Африка през Втората Световна война. След това се връща в Америка, а по-късно става разузнавателен пилот.

След почти 25 месеца в Северна Америка, той се връща в Европа, за да лети със свободните френски сили и да се сражава със съюзниците в база, разположена в Средиземноморието. Тогава, на 43 годишна възраст, той е един от най-възрастните мъже на тази длъжност, и изпитва доста болки, заради множеството си фрактури. След като двигателите на самолета отказват при втората му мисия, той е свален на земята за осем месеца, но после е възстановен на служба, по настояване на по-висшестоящи. Чарлз де Гол тогава публично обявява, че Екзюпери подкрепя Германия. Депресиран от случилото се, той започва да пие много.

Последната му задача била да събере информация за движението на германските войски. Вечерта на 31 юли 1944 година, той отлита от въздушната база в Корсика, но така и не се връща. На 1 август една жена съобщава, че в залива близо до Тулон е видяла самолетна катастрофа. Няколко дни по-късно е намерено тяло с френска униформа, което не можело да бъде идентифицирано, и погребали така.

Дълги години се проявили опити да се открие паднали самолет на Екзюпери и да се разбере дали погребаното тяло е неговото. Чак през 1998 г, един рибар намира южно от Марсилия, сребърна гривна за самоличност, на която са изписани имената на Сент Екзюпери и на неговата съпруга, както и на неговите издатели Рейнали и Хичкок, която била закачена на парче плат, вероятно част от униформа. През 2000 година, пак близо до Марсилия, водолаз открива останките на самолет Р-38 Lightning , с какъвто е летял Екзюпери. Останките са извадени чак през 2003, а на следващата година френският отдел за подводни археологични изследвания потвърждава, че това наистина е самолетът на Антоан дьо Сент Екзюпери.

Повечето произведения на Екзюпери са вдъхновени от живота му като пилот. Единствено изключение прави Малкият принц. След така ненадейното му изчезване, посмъртно са издадени ръкописите му от разкази, есета и писма. Името му е увековечено в Пантеона, в Париж.