Майн Рид

 Майн Рид (Thomas Mayne Reid) е роден на 4 април 1818 година, в Балируни, близо до Кетърсбридж, северна Ирландия. По бащина и по майчина линия обаче той е шотландец по произход. Баща му, преподобния Томас Майн Рид, бил главен чиновник на общия съюз на презвитерианските църкви в Ирландия. Баща му иска да се продължи семейната традиция, поставена от дядо му, преподобният Майн, който емигрирал в Ирландия седемдесет години преди раждането на писателя, и поради тази причина го записва в кралското академично училище Белфаст. Въпреки, че Майн Рид учи там четири години не успява да се мотивира достатъчно, за да завърши и си вземе дипломата. Той се връща в Балируни, за да преподава и работи като частен учител в заможни семейства. Той обаче бързо се отегчава от този живот и жадува за приключения.

Така през декември 1839 г, Майн Рид тръгва за Ню Орлиънс, където пристига на следващия месец. Той много бързо изхарчва парите, с които разполага, замаян от красотата на града. Налага му се да търси работа и започва като чиновник във фабрика за царевица, но напуска веднага щом разбира, че фирмата всъщност търгува с роби. Той не може да се примири, че трябва да надзирава и бичува живи хора. Така той тръгва на север и се озовава в Тенеси, където обучава децата на плантатор, във владенията му близо до Нешвил. От това преживяване по-късно, след двайсет години се ражда книгата „Дивите ловци”. След смъртта на неговия работодател, Майн Рид преподава малко в училището в Нешвил, а по-късно работи и като чиновник.

Есента на 1842 г, Майн Рид пристига в Питсбърг, Пенсилвания, където започва литературната си кариера като пише проза и поезия за Morning Chronicle, под псевдоним „бедният учен”. Пролетта на 1843 се мести във Филаделфия, където остава три години. През това време работи като журналист. Там среща Едгар Алън По и стават приятели по чашка. Когато избухва американско – мексиканската война през 1846, Рид работи като кореспондент на New Your Helard в Нюпорт. През ноември 1846, Рид се присъединява към първа доброволческа пехота на Ню Йорк, като втори лейтенант. Януари следващата година напускат Ню Йорк на кораб. Ранен е по време на битката при Чапултапек, като го считат за загинал, дори семейството му получава вест за смъртта му. През септември, заради проявена смелост е повишен в първи лейтенант. През 1848 се връща с полка си в Ню Йорк, и напуска армията с чин капитан, като използва това звание до края на живота си. През 1849 написва първата си книга „ Живот на война”. Малко по-късно същата година в Ню Йорк, писателят събира отряд в помощ на Унгарската революция, но когато пристигат в Париж, разбират че тя вече е потушена. Прибира се в Ирландия, където написва втория си роман „Ловци на скалпове”.

След това Майн Рид се мести в Лондон. През 1853 се жени за Елизабет Хайд, дъщеря на неговия издател. Тя е 15 години по-млада от него, но двамата остават заедно до смъртта на писателя. През следващите петнайсет години, Майн Рид написва много от известните си произведения – Белият вожд (1855), Квартеронът (1856), Оцеола (1858), Конникът без глава (1865). Последната книга го спасява от банкрут, тъй като Майн Рид харчи парите си веднага щом ги получи, а точно тогава затъва в доста дългове, защото иска да си построи „хасиенда”. След това веднага се впуска в нова неуспешна авантюра, като основава собствен вестник, от който излизат само 22 броя.

Майн Рид решава да се върне в Америка, където се надява да възстанови поне част от предишната си слава и добро финансово положение. През 1868 г, написва „Безпомощната ръка”, но Америка не го посреща по начина, на който Рид се надява. Старата рана от войната започва да напомня за себе си и той е хоспитализиран за няколко месеца. По съвет на приятел, приема американско гражданство, за да може да получава пенсия като инвалид от войната. През престоя в болницата на няколко пъти е толкова зле, че едва го спасяват. Съпругата му мрази Америка и през 1870, двамата се връщат в Англия и заради влошеното му здравословно състояние и заради неплатежоспособност.

Въпреки вложеното си здраве, Майн Рид продължава да пише. Живеят от военната му пенсия. В края на 1874 година, здравето му отново се влошава рязко. На ранения му крак се образува абсцес, който заразява кръвта. Но Рид устоява на болката и успява макар и мъчително да се възстанови. Но до края на живота си се придвижва с патерици. Тогава се пристрастява и към наркотиците. Основно пише, за да може да плаща лечението и лекарствата си, и така се появяват още няколко нови романа.

През октомври 1883 година, раната поваля Майн Рид на легло. Той пак пише роман за спомени от мексиканската война, но е толкова зле, че този път не устоява на болката и умира на 22 октомври. Погребан е в лондонското гробище Кенсал Грийн, а надгробният му камък е украсен от котва, сабя и стих от една негова книга.