Ръдиард Киплинг

 Ръдиард Киплинг е роден на 30 декември 1865 г, в Бомбай, Индия, в семейството на Алис и Локууд Киплинг. Баща му бил професор по архитектурна скулптура в училището по изкуства в Бомбай. Родителите му се преместили там годината, когато Ръдиард се родил, а се срещнали две години преди това, при езерото Ръдиард и били толкова впечатлени от красотата му, че кръстили първородния си син на него.

Когато Ръдиард става на пет години, той и неговата три годишна сестра Алис са отведени в Англия, както бил обичая, за да бъдат отгледани от двойка, която се грижела за деца от Индия с британски произход. Така следващите шест години те живеят в къщата на капитан Холуей. Все пак децата имали и роднини в Англия, които посещавали през лятото.

През 1878 година, Киплинг бил приет в колежа на обединените служби в Девон, който бил създаден няколко години преди това, за да подготвя момчета за военните сили. Първоначално му било трудно, но пък създава много здрави приятелства. Също така тогава се влюбва във Флоренс Гаррард, която става прототип на Мейси в първия му роман „Светлината, която гасне” (1891г).

След колежа Ръдиард не успява да спечели стипендия, за да отиде в оксфордския университет, а родителите му нямат финансовата възможност да го издържат. Затова неговият баща му намира работа в Лахор, днешен Пакистан, където той е директор на училището за изкуства и успява да уреди сина си като помощник редактор в малък местен вестник.

Ръдиард работи усилено, тъй като нуждата му да пише и твори била много силна. Той скоро публикува и първата си стихосбирка. През 1883 година, Киплинг посещава Симла, известна още като лятната столица на Индия. След това се връща в Лахор и написва 39 разказа, които са публикувани между 1886 и 87 година. След това, на следващата година, Ръдиард е прехвърлен в по-голям вестник, в Алахабад, в Обединените провинции. Той продължава да пише и публикува три колекции от кратки разкази.

Тогава Ръдиард Киплинг се замисля за бъдещето си. Продава правата върху шест тома с разкази за 200 паунда и тези на „Обикновени истории” за 50 паунда и заедно с парите от заплатата си за шест месеца, която му е изплатена, решава да си проправи път към Лондон, центъра на литературната вселена в британската империя. Така започват пътуванията му в Америка и през 1889 прави своя дебют в лондонския литературен свят.

През следващите две години той публикува „Светлината, която гасне”, преживява нервен срив и среща писателя и агент Волкот Балестиер, с когото заедно написват The Naulahka (наименованието на книгата не е спелувано както трябва). По съвет на лекаря си, Ръдиард отива на ново морско пътуване и посещава Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Индия. То се връща в Лондон, веднага след внезапната смърт на Балестиер. Преди това изпраща телеграма да бъде приет от сестра му Каролин Балестиер, с която той имал интимна връзка от предходната година. Двамата се женят на следващата 1892 година. Когато са на меден месец в Япония разбират, че банката, в която са им били вложени парите е фалирала и поради загубите си, те се настаняват в малка къща във ферма, близо до Братлеборо. Там се ражда първото им дете, Джозефин. Тук се ражда и идеята за Маугли и неговите приключени, които са описани по-късно в двете книги за джунглата. След раждането на дъщеря им, семейството купува 10 акра земя, от другия брат на Кари, Бийти, разположена на хълм, гледащ към река Кънектикът и си построяват собствен дом. Кръщават го The Naulakha в памет на починалия й брат. През следващите четири години, той написва двете книги за джунглата и Маугли, композицията от разкази „Работата на деня” и романът „Капитан Кураж”.

През 1896 г, се ражда втората му дъщеря, Елиз. Ръдиард и Каролин вече не са така пламенно влюбени, но въпреки рутината остават верни един на друг. Животът им във Вермонт много допада на Ръдиард, но след пиянското нахлуване на Бийти, братът на Кари, и неговия арест, те вече не могат да останат там, тъй като уединението им е нарушено.

Така през 1896 те се връщат в Англия, установяват се на брега на Девон, в къща, гледаща към морето. Следващата година се ражда синът им, Джон. Киплинг издава и две поеми „Химн” и „Бремето на един бял мъж”. През 1898 г, Киплинг и семейството му заминават да прекарат зимната си ваканция в Южна Африка, което се превръща в традиция.

През 1902 г, Киплинг купува къща разположена в Източен Съсекс, Англия. Тогава нямала баня, течаща вода на втория етаж, както и електричество, но Киплинг обикнал къщата от пръв поглед. Същата година е публикувана и друга негова известна детска книга „Просто истории за малки деца”. Той пише и два научно фантастични разказа „С нощната поща”(1905) и „Есе за А.В.С.”(1912).

През 1907 г, Ръдиард Киплинг достига върха на своята популярност след като е награден с Нобелова награда за литература. Наградата е учредена през 1901 и той е първият писател с английски произход, който я получава. През 1915 неговият син загива в битката при Лос. Така се ражда поемата „Моето момче Джак”. Гробът на сина му остава неизвестен.

Киплинг продължава да пише до 1930 г, макар и с не толкова голям успех като преди. Той умира от перфорирана язва на 18 януари 1936 г, на 70 годишна възраст. Странен факт е, че смъртта му е предизвестена от грешка при печатането на вестника, където съобщението, което пуска е объркано и гласяло следното: „Току-що научих, че съм умрял. Не забравяйте да ме изтриете от списъка си с абонати.”