Джейн Остин

 Джейн Остин е родена в Стивънтън, Хампшир, където нейния баща, преподобния Джордж Остин е ректор. Тя е втора дъщеря и седмо дете от общо осем, като всички деца оцеляват. Първите 25 години от живота си Джейн прекарва в Хампшир. При неочакваното пенсиониране на баща й, семейството продава всичко, включително пианото на Джейн и се мести в Бат. Тъй като според тогавашните стандарти, тя и по-голямата й сестра Касандра се считат за стари моми, те заминават заедно с родителите си. Откъсната от своите корени и своите приятели, Джейн изоставя писателската си кариера за почти десетилетие.

За разлика от повечето жени по това време, Джейн Остин получава доста обширно обучение като основно е обучавана в къщи. Тя започва да пише още като дете. Баща й подкрепял тази нейна страст като й купувал хартия и бюро за писане и се опитвал да й помага да публикува нещата си. Той умира през 1805 година, и Джейн остава да живее в Саутхамптън със своята сестра и своята майка, която е хипохондричка. През 1809 се местят в Чаутън. Там Остин вече се почувствала като у дома. Тя така и не се омъжила, нямала дори собствена стая, но социалният й живот бил много деен и имала и ухажори. Там тя среща Том Лефрой, към когото е силно привлечена, тъй като споделят подобни интереси и имат еднакво иронично чувство за хумор. Нейната сестра също никога не се жени.

В Чаутън, Джейн Остин написва най-големите си творби сред които „Разум и чувства” (1811), в която се разказва за сестрите Датууд, които се опитват да си намерят подходящи съпрузи, за да си осигурят необходимото социално положение. Във всички романи на Джейн, героините й в крайна сметка се женят. В „Гордост и предразсъдъци” (1813), който е вероятно най-известният й роман, тя описва връзката между Елизабет Бенет, независима и интелигентна дъщеря на джентълмен и Фитзджералд Дарси, богат аристократичен земевладелец. Макар през цялото време характерите им да се сблъскват, и през по-голямата част от действието да не се харесват, в края на книгата те се събират и развитието на сюжета приключва щастливо. „Емма” е роман, написан в комичен тон. Главната героиня се изживява като сватовница, докато накрая сама намира щастието и подходящия съпруг.

През 1816 година, Джейн започва да не се чувства добре. Първоначално тя пренебрегва своето заболяване и продължава да участва в обичайните семейни дейности, както и да пише. Спадът във физическото й състояние до към средата на годината било очевидно, но причината не била ясна. Тя се влошавала постепенно, докато на следващата година умира на 41 годишна възраст. Повечето биографи разчитат на диагнозата, която е вписана от д-р Винсент Коуп, че Джейн Остин умира от болестта на Адисон. В крайна сметка, болестта й била описана като лимфомата на Ходкинс. Има и доста други предположения каква може да е реалната причина за смъртта й.

Джейн Остин продължавала да работи върху своите произведения до сетния си час. През 1817 тя започва нов роман „Братята”, който е публикуван посмъртно през 1825 г, под заглавие Sandition. Но породи влошеното си състояние спира да пише към средата на март. През април, Остин е прикована към леглото. През май, нейния брат Хенри и сестра й, я съпровождат до Уничестър за медицинско лечение, но Джейн умира на 18 юли 1817. Хенри използва връзките си на свещеник и урежда сестра му да бъде погребана до уинчестърската катедрала. На епитафа, който е изобразен върху надгробния й камък, и който е написан от брат й Джеймс, се възхваляват личните й качества, изразява надежда за спасение на душата й, но не се споменават изрично постиженияta на Джейн Остин като писател.