Йохан Волфганг фон Гьоте

 Йохан Волфганг фон Гьоте е роден във Франкфурт на Майн, първо дете на адвоката Йохан Гьоте и Катрин, дъщеря на кмета на Франкфурт. Той има много спокойно и забавно детство, което майка му има голямо внимание върху литературните му аспирации. Той получава богато домашно възпитание след като има неприятности в училище. На 16 годишна възраст започва да учи право в Лайпцигския университет, също така учи и рисуване. Неуспешна любовна афера вдъхновява първата му пиеса „Капризите на любимата”. След като боледува известен период подновява обучението си в Залцбург. Започва да практикува право, а през 1774 година публикува първия си роман „Терзанията на младия Вагнер”, написан под формата на писма.

През 1775 г. Гьоте е извикан на служба в малкия замък във Ваймар, където властва херцог Карл Август. Там той работи в няколко правителствени офиса. Във Ваймар той няма време да публикува, защото работи много – като член в консулство, член на военната комисия, директор на пътища и услуги, а също така се занимава и с финансовите дела на двора. Формулира и собствена теория за черепа, след като открива междучелюстна кост. Той има доста гледни точки, свързани с метафизиката и произхода.

По това време Гьоте се влюбва в по-възрастната и женена Шарлот. Освободен е от ежедневните си задължения, за да може да пише. Увлечението му към Шарлот постепенно приключва и той заживява с Кристин Вилпус, която му става любовница през 1789 година, и въпреки натиска на обществото се женят чак 1806 година.

От 1786 до 1788, Гьоте предприема пътуване в Италия. Той е очарован от Рим, там пише и събира антики и ботанически образци. През 90-те години, Гьоте сътрудничи на вестник Die Horen. През 1795-96 пише за идеите си относно изкуството и литературата в собствения си вестник Propylaen. По време на Френската революция, Гьоте споделя в писма до семейството си как е бил принуден да напусне дома си след като френската армия атакува Прусия, и колко убийства и опожарени селища е видял.

Най-известната творба на Гьоте определено е „Фауст”, като той работи над своя шедьовър почти през целия си живот. Започва да я пише на 23 годишна възраст и завършва втората част през 1832, малко преди смъртта си. Главният герой в книгата е Григориус Фауст, търсач на изгубеното познание. Не е известен прототипът на Фауст, предполага се, че е астролог, който бил експерт в магията и алхимията. В първата част на романа, която е публикувана през 1808 г, Фауст прелъстява и загубва Маргарет, невинно момиче, което е осъдено на смърт, тъй като убива незаконното дете, което ражда от Фауст. Във втората, философска част, Фауст се жени за Елена от Троя и започва да гради идеалното общество.

От 1791 до 1818, Гьоте е директор на дворцовият театър. През 1812 той среща известния композитор Лудвиг ван Бетовен, който се възхищава на Гьоте. Бетовен композира няколко музикални пиеси на базата на текстове, написани от Гьоте.

Гьоте е доста продуктивен и в последния си период. Той написва Kunst and Altertum (1816-1832), Zur Naturwissenschaft (1817-1824), както и своята автобиография „Поезия и истина (1811-1833), завършва и романът Wilhelm Meisters Wanderjahre (1821-1829).Поради големия си интерес през целия си живот към визуалните изкуства, Гьоте пише едни том за теорията на цветовете, който счита за голямо свое постижение. Гьоте отхвърля математическия подход в третирането на цвета и смята, че светлината, сенките и цветовете се асоциират с емоционалното преживяване.

На 74 годишна възраст, Гьоте се влюбва в 19 годишната Улрике фон Леветзов. Тоя я следва в едно нейно пътуване, възлагайки големи надежди, но се връща разочарован във Ваймар. Малко по-късно, на 22 март 1832, Гьоте умира във Ваймар. Той е погребан заедно с Шилер, в мавзолей, разположен в херцогското гробище. Къщата на Гьоте и къщата на Шилер все още са запазени в града, а статуите на тези двама литературни гиганти се издигат пред националния театър.